Изкуственият общ интелект (artificial general intelligence, AGI) означава хипотетична ИИ система, която може да се справя с широк кръг интелектуални задачи на човешко равнище и гъвкаво да пренася наученото в нови области. Днешните системи се представят добре при много задачи, но все още показват ограничения, например по отношение на надеждността. Няма общоприета дефиниция или начин за измерване, а дали и кога ще бъде постигнат AGI, е спорно сред експертите.
Агенти, потоци и шаблони в едно работно пространство – безплатна 24-часова демонстрация.
Стартирайте демотоИзкуственият свръхинтелект (artificial superintelligence, ASI) е теоретично понятие за ИИ, който значително надхвърля хората почти във всички интелектуални способности, включително изследване, планиране и социална преценка. Такава система не съществува. Терминът се използва главно във философията и в изследванията на безопасността на ИИ, за да се обсъждат въпроси за контрола и за съгласуването на бъдещите системи с човешките ценности.
Технологичната сингулярност е теоретична представа: момент, в който изкуственият интелект се подобрява толкова бързо, че технологичният напредък вече не може да бъде предвиден или контролиран от хората. Терминът е популяризиран от писателя Върнър Виндж и футуриста Рей Курцвайл. Дали и кога това може да се случи, е научно открит и спорен въпрос. Въпреки това идеята влияе върху дискусиите за безопасността на ИИ, регулирането и дългосрочните рискове.
Тестът на Тюринг води началото си от математика Алън Тюринг, който го описва през 1950 г. като „игра на имитация“. Човек води писмени разговори с друг човек и с машина; ако не може надеждно да различи коя е машината, тестът се смята за преминат. Днешните езикови модели често водят разговори, които звучат много човешки, но тестът казва нещо само за убедителния език, не и за разбирането или надеждността.
Базовият модел (foundation model) е голям ИИ модел, предварително обучен върху много обширни и разнообразни данни, който след това може да се използва за много различни задачи. Терминът е въведен в Станфордския университет през 2021 г. Известни примери са големите езикови модели като Claude или GPT, както и моделите за изображения. Предприятията обикновено изграждат приложенията си върху такива модели, вместо да обучават собствени от нулата; Актът на ЕС за изкуствения интелект говори за ИИ модели с общо предназначение.
